Виа Диагоналис

Преди 2000 години с бързото развитие на младата Римска империя, нуждата от бъpзо транспортиране на търговски стоки, провизии, войски, дори пренасяне на съобщения и други нужди на империята, довели до изграждането на стабилна и добре организирана пътна инфраструктура в Римската империя. Пътната мрежа изградена от римляните била венозната система на империята, чрез която се усъществявало движението във вътрешността й .

Една от най-важните пътни артерии утвърдили важно място в империята е т.нар. "Диагонален път" - "via diagonalis" , също така познат като "via Militaris" - "Военнен път", той свързвал Изтока и Запада (между Близкия изток, Мала Азия и Месопотамия с Източна и Западна Европа) в продължение на стотици години. "Via Diagonalis" пресичал Балканския полуостров, за да се свърже с друг важен и стратегически римски път - "via Egnatia", който пък е най-прекият маршрут между Мала Азия през Балканите до Апенинския полуостров. В северната част на пътя се свързавал със Дунавския път "via Istrum", който минавал от левия бряг на река Дунав, стигайки Черно море. По този начин се усъществявала и връзката между Северната част на империята и Черно море.

Всички големи пътни артерии в древен Рим били военно-инженерни съоражения строени от легионерите в мирно време. От голяма важност било римските пътища да бъдат максимално прави, за да може да се позволи придвижването на легион през най-краткия път до проблемната зона в империята.

"Via Diagonalis" минавал през Белград - Ниш - София- Пловдив - Одрин (Адрианопол) до Константинопол (Истанбул) като строителството на северната отсечка на този път започнало още по времето на император Август, тъй като на север били основани две германски провинции, завършване на някой отсечки на пътя били извършени по времето на император Нерон, а цялостното завършване на пътя станало чак при император Траян. Проходът "Суки" - тесният пролом между ридовете на Еледжик и Голак в района на Средна гора - България, по-късно приема името на прохода "Траянови врата", което е останало и до днес. На тракийски "суки" означава "цепка, теснина, цепнатина". А древните автори така го и описват, като един процеп, през който се преминава, за да се отиде от Тракия към Дунав. Именно там при "Траянови врата" през 986 година император Василий II Българоубиец бил победен. Според различни хроники пътят "via Diagonalis" бил преименуван и на "via Trayana" в чест на император Траян.

Тази пътна артерия била доста оживена и след епохата на Траян и "Петимата добри императори". По време на варварските нашествия между III - V век сл. Хр. "via Diagonalis" служел като военно-стратегическа линия за транспортирането на военни отряди и провизии от римската армия с цел защита и предотвъртяването на варварски набези в областите Мизия и Тракия.

От ранната история на Източната Римска империя ( Византия ) до XI-XII век този участък от пътя бил използван и поддържан също от императорите Теодосий I и Юстиниян I Велики, както и от техните наследници императори през различните векове. Чрез тази пътна артерия се усъществявала връзката и с т.нар. "Път на коприната" до падането на Константинопол от османските турци през XV век (1453г.), а по време на кръстоностните походи бил активно използван за придвижването на кръстоносните дружини от Западна Европа до Мала Азия и от там към Светите земи. През XVI век османските турци използвали пътят "via Diagonalis" за похода си срещу Унгария и обсадата на Виена , като техни хроники споменават за път наречен "Царски път" или "Пътят на Султана".