Великите архитектурни постижения

В северозападна Турция, там където се срещат Черно и Средиземно море, е разположен Истанбул, наричан в античността Константинопол. Той бил столица на Византия,  гръко говорящата част от бившата Римската империя, която преживява варварските нашествия и поддържа имперските амбиции до 1453 година, когато Константинопол пада под властта на Османските турци и е преименуван на Истанбул.

Константинопол, заместил Рим по право на наследство, получил от Константин Велики титлата "наследствена царица" и е наречен от Михаил VIII Палеолог след превземането на града от латинско управление като - "сърцето на отечеството".

Градът бил един от най-големите икономически, политически и културни центрове в Европа, известен с великолепните си архитектурни паметници като църкви, дворци, триумфални колони и прочие.

 В самото сърцето на Константинопол се издига храмът "Агия София" в превот от гръцки - "Св. София", която била най-големият познат за времето си християнски паметник до падането на имперският град. Изграждането ѝ започва в началото на Юстиниановото царуване върху основите на стара постройка от времето на Константин Велики.

 Строежът на църквата започва в годината на въстанието Ника 532г. и е завършен през 537 г. За построяването му са били  организирани 10 000 работници, групирани в две дружини. Общата дължината на сградата е 79,29 м, ширината ѝ - 71,7 м. В основата си куполът има диаметър 30 м. Височината от центъра на купола е 56,6 м. Църквата е ремонтирана няколко пъти - след земетресенията през 557, 558 и 986 г., както и след кръстоносните походи от 1096 ,1204 г. както и след превземането на Константинопол 1261г. и възстановяването на Византийската власт от император Михаил VIII Палеолог. Стените й са облицовани с мрамор в различни разцветки. В храма има 107 колони. Галерията на горния етаж съдържа мозайки с образите на Христос, Дева Мария и на няколко императори.

 Външността на "Великата черква" , така както наричали Юстиниановия храм се отличавала със спокойно величие и строгост, а вътрешността поразявала с лекотата си и била съобразена с продължително съзерцание, съществуващо при тържествения вселенски ритуал. Тя се отличавала със сложен строеж и умело съчетание между осветената централна част и затъмнените странични части. Блясъкът на облицованите с мрамор стени, сиянието на златото и мозайките, живописната игра на светлината и сянката - всичко това внасяло тайнственост в необятното пространство на храма.

С построяването на "Св.София", Юстиниан I най-сетне осъществил тази задача, над чието решение работили в продължение на години архитекти от изток и запад. При освещаването на храма, на 26 декември 537 г., минавайки през главния вход, изуменият от неговото великолепие Юстиниан се провикнал, приближавайки се до амвона: "Благословен да е Бог, че избра мен да извърша такова дело. О, Соломоне, аз те надминах!"