За него се знае, че взима участие в Десетата книга от Илиада на Омир, като пристига на помощ на Троя и нейните войски. Произхода му е доста тайнствен, вярва се, че е син на тракиеца Ейоней, чието име носи селището Ейон -днешен Амфиполис в Гърция, по поречието на река Стримион -Струма, преди Орфанският залив в Егейско море. Друга легенда разказва, че той бил син на речният бог - Стримион и музата - Евтерпа, която открила вълшебството на музиката. Именно поради неговият произход се вярвало, че също като Ахил, той бил богоподобен.

 Тъй като тази история се доукрасявала с времето, длъжни сме да разгледаме разказа за Резoс, по два различни начина. Според мен трябва да бъде разграничавано между историята на Омир и откритите за Троя - археологични находки, древни записки и научни изследвания през вековете.

 Във Илиада се разказва как в една нощ от десетата година на Троянската война, Долон изпратен от Хектор, да шпионира ахейският лагер по крайбрежието, бива заловен от Одисей и Диомед. Мислейки, че ще успее да се спаси, Долон издал разположението на троянските войски, както разказал и за новопристигналите на помощ - траки. Късното пристигане на цар Резoс и траките в подкрепа на Троя, пък било поради продължителната война на север от Тракия, срещу скитите. Долон, заловен от Диомед и Орфей, издава обединените войски на Троя. След като бива разпитан от Одисей, Долон е убит от ръцете на Диомед. Именно той възхвалява траките и техният лидер в Илиада:

"Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски?

Новодошлите тракийци стануват последни от всички.

Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев.

Сам аз му зърнах конете - грамадни и много красиви;

те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.

В злато и светло сребро му блести колесницата нова.

Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!

Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,

а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни."

Долон (Десета песен - Илиада)

 По-късно в същата вечер закриляни от богиня Атина, Диомед и Одисей достигат до тракийският лагер, където промъквайки се покрай спящата тракийска стража, могъщият Диомед успява да убие дванадесет знатни тракийски мъже заедно със царят им Резoс, който убил в съня му. През това време Одисей откраднал тракийските коне, златните доспехи на царя и ги отвели в лагера на крайбрежието. Убийството на Резoс и намесата на Атина довело до участие и на богове. Аполон застанал на страната на траките, но неговите стрели не били подвластни на нощта за това бил победен от Атина, която вдъхнала смелост на ахейте.

 Според легенда бащата на Резос - Ейоней като разбрал за коварното убийство на сина си, се хвърлил от мъка в река Струма и се удавил. В негова чест река приела името - Ейоней, по-късно реката била назовавана по римски - Стримион. Именно по римско време в района легендата за Стримион - Ейоней отново била популярна. Майката на Резoс - Евтерпа вярвала, че след смъртта на синът й Резoс, той ще обитава вечно пещерите в родната земя като предсказател на бог Дионис и ще бъде почитан като божество от посветените в тракийското учение на безсмъртието. Много от надеждите на троянците за успех също били отнети след гибелта на цар Резoс.

 Като цяло дори и краят на Илиада завършва с драматичен финал и дава поучителен образ отностно разрухите причинени от силата и яроста на войната, война която води до залеза на - ерата на античните геройте. Смъртта на тракиеца Резoс, чрез неговото подло убийство, също е част от тези епизоди на историята. Еврипид нарекъл Резoс - братовчед на Орфей, така драмата била разказвана и допълвана с времето. Във времето разказването за Илиада дава въображение на много лидери от античността, та дори и днес. Тя повлиява и вдъхновява различни велики личности,пълководци като - Александър Македонски, римски императори, учени и приключенци. Именно вдъхновен от историята за Троя , през XIX в. един мечтател ще върне интереса към Троя и събитията относно нея и това е - Хайнрих Шлиман.

 Още като дете Хайнрих Шлиман научава от баща си историята за Троя и със времето малкият Шлиман заобичва тази приказка повече от всякоя друга. Наумявайки си от дете, че щом порасне ще замине за Гърция. Младият Хайнрих Шлиман също знае, че ще му трябват и пари, за това решава най-напреда да спечели богатство и след това да започва свойте проучвания и разкопки. И наистина успява. Събирайки достатъчно средства Хайнрих Шлиман заминава за Северозападна Мала Азия - Турция, там има хълм наречен- Хисърлъка за който се предполагало, че се намират дворците на троянския цар Приам. Започвайки да копае Шлиман открил няколко изкупни слоя, за което предполагал, че е Омирова Троя. Работейки по разкопките Шлиман забелязал отделни слоеве от различни периоди и за това предполагал, че би трябвало останките от периода на Троянската война да лежат на най-долният пласт. Но немският предприемач открива изкопите на друг погребан град, почти хиляда години по-стар от възпятата от Омир -Троя. Проучванията във района продължават периодично да се подновяват и след смъртта на Хайнрих Шлиман. Много нови открития в сверата на ръкописите и разучаването на нови писмени сведения от съседни народи, като Хетите в същия момент ни води към вярвания, че може би някога тази война найстина е съществувала - било то поради една или друга причина. И заедно със нея може би са съществували и нейните герой. Кой знае ..?