Битката при Абритус 251г. и гибелта на един император - Деций Траян.
След смъртта на император Александър Север, в римската империя настъпил период на продължителна криза във всички отрасли на тогаващният живот. Кризата на властта довела до цялостното управление и зависимост на империята от армията. През III век властта в империята била поета от т.нар. войнишки или казармени императори. Военните части в различните райони започнали да издигат свойте командири за императори, като някой от тях управлявали толкова кратко, че дори не успявали да стигнат до Рим (Максимин Тракх, например). Този период на безредици, набези от различни варварски племена, граждански войни, заплахите от изтока, икономическата нестабилност, военните дикататури и техните императори, продължили до възкачването на император Диоклециан.
По време на управлението на един от войнишките императори - Филип Араб (244-249г.) в империята най-сериозно било положението по Дунавската граница. Племената "карпи" и "готи" нахлули от р. Дунав, като император Филип Араб успял да победи карпите не далеч от реката , но отказал да плати на готите пойсканият от тях откуп, да не нападат територийте на империята. В същото време римските легиони в Мизия се разбунтували и издигнали свой претендет за нов император в лицето на центуриона - Марин Пакациан.
Нова вълна варварско нашествие през 248г. от около 30 000 души от племената карпи и готи успели да нахлуят отново от река Дунав и навлезли в Долна Мизия. Поради множеството надигания и варварските набези положението в империята станало доста критично, Флип предложил на Сената да абдикира имперската титла, но до това не се й стигнало. След като спрял нападението на готите и карпите с цената на големи откупи, Филип се заел да се разправи с разбунтувалите се легиони и Марин Пакациан. Но императорът не се намесил лично в конфликта на Балканите , а изпратил сенаторът, към този момент - Деций Траян.
Сенаторът Гай Деций Траян приел задачата възложена му от императора да разбие въстанието на Пакациан, самият той бил наместник на провинция Мизия и се ползвал с голяма популярност и авторитет. Като разбрали за пристигането му, разбунтувалите се войски в Мизия убили своя избранник и издигнали на негово място Деций Траян. Нуминацията за нов император, в лицето на Деций довела империята до нова гражданска война.
Така през 249 година Деций потеглил от Мизия към Италия, водейки комбинираните си легиони, а по пътя му граничните градове Аквилея и Конкордия преминали доброволно на негова страна. Филип Араб потеглил този път лично водейки войските си срещу Деций, но бил разбит в Северна Италия, след което е заловен и убит във Верона. Като узнали за загубата на Филип и неговата смърт, преторианската гвардия в Рим убила синът му и се присъединила към редиците Гай Деций Траян.
Управлението на Гай Деций Траян започнало в много тежко време за Римската империя. По северната граница големи маси германски племена създавали тежки проблеми за римската гражданска администрация и военни сили. Благодарение на периодичните големи плащания от страна на Рим, натискът на германските племена бил удържан.
Вътре в страната се засилил обществените противоречия между различните слоеве на римското общество, тъй като се засилили различни религиозни култуве пренесени главно от изток, а най-много проблеми в империята създавало и бързото разпостранение на християнството. То отричало традиционната римска религия и култа към императорите. С разпостранение на християнката вяра по време на управлението на император Деций Траян се засилили и гоненията срещу християнската общност в империята.
Деций поддържал добри отношение със сената, като поверил голяма част от гражданската власт на сената и издигнал сенатора Публий Валериан за републиканската длъжност "цензор", която от дълго време не била практикувана в империята. Също така императорът Деций Траян поделил управлението на държавата между двамата си синове Хенерий Етруск и Хостилиан.
Положението по границата на долния Дунав отново станало твърде критично, готите отново преминали реката и навлезли в провинция Мизия, където разбили наместникът на провинцията Гай Требониан Гал. Готите били в състав от около 70 000 души и достигнали до стените на важният римски град Никополис ад Иструм. Необезпокоявани по-голямата част от тях преминали планинските проходи на Стара планина и навлезли на юг в провинция Тракия, където се защитавал Тит Юлий Приск - наместникът по това време на провинцията.
До издигане за император от Тракийският управител - Приск не се и стигнало, тъй като императорът Деций Траян бил жив и се насочил на север към обсадения от останалите готски войски град Никополис ад Иструм, с цел пресичане на готският набез.
Решителната битка на Деций срещу готите, които били водени от племенния вожд Книва, станала през 251г. край град Абритус, където римските войски били тотално разбити. В тази битка загива първо синът на императора - Хенерий Етруск пронизан от вражеска стрела, след като научил новината за смъртта на Етруск, императорът заявява, че смъртта на един войник не е голяма загуба за отечеството. До края на битката загинал самият император - Деций Траян както и целия престиж на римската армия. Деций Траян е първият император загинал в битка с чуждостранен враг, а смъртта му довежда до нова тежка криза в Римската империята и се приема за началото на упадъка на империята.
След поражението на Деций Траян, армията в Мизия издигнала за император наместника Требониан Гал, който според някой източници подвел Деций при битката за да загуби, тъй като имал амбицийте да стане император, а и се бил споразумял с готите предварително. Тази теза не е доказана напълно, но е типична за принципите на римското политическо поведение по онова време.